Националното представително проучване на пазарите на телевизия, интернет и пакетни електронни съобщителни услуги в България е реализирано от Социологическа агенция Алфа Рисърч. Възложител е Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори.
Проучването си поставя две основни цели: Първо, да даде пълна, достоверна и надеждна картина на пазара на телевизия, интернет и електронни съобщителни услуги, проникването и обхвата на различните типове телевизионна свързаност, интернет потреблението и ползването на пакетни услуги. Второ, на база на регистрираното процентно разпределение на използваните от домакинствата доставчици на платена телевизия и интернет и чрез проецирането му върху общия брой на домакинствата в страната, да направи естимации за броя телевизионни и интернет абонаменти по отделните оператори, както и за размера на сивия сектор в този сегмент на медийния пазар.
Пазарът на платени телевизионни, интернет и електронни съобщителни услуги се развива изключително динамично и поставя в силно конкурентна среда всички легитимни участници в него – както поради конкуренцията между тях, така и поради нелоялните практики на субектите в „сивия“ сектор. От своя страна, поради увеличаването на интернет платформите за достъп до съдържание, потребителят предявява все по-високи и специфични изисквания, отказвайки да плаща за пакети програми, които реално не ползва. Тези процеси изискват периодично, акуратно и обективно проследяване, съобразено с динамиката на пазара и новите проблеми, които неговата еволюция поставя.
Три основни групи фактори влияят върху динамиката на пазара и пораждат необходимост от непрекъснато адаптиране на изследователските методики:
1/ търговски фактори – сливанията, придобиванията, окрупняването и респективно, промяната на търговските имена на отделните доставчици;
2/ технологични фактори – навлизането на нови технологии за телевизионна и интернет свързаност; разширяване на предлагането и използването на стрийминг услуги и платформи за видеосъдържание; увеличаващи се възможности за следене на телевизионно съдържание през различни носители и мобилни устройства;
3/ социално-демографски фактори – нарастване мобилността на населението и използване на „временни“ абонаменти и пакети, преход към нови практики на ТВ и интернет потребление, приоритизиране следенето на телевизионно съдържание през интернет, пред традиционните канали.
В тази ситуация прецизното измерване на обхвата, проникването и потреблението на платени телевизионни и интернет услуги е необходимост, но и предизвикателство. Всяко проучване трябва много добре да отчита възможностите, но и ограниченията на извадковата изследователска методология.
Поне три характеристики на пазара на платена телевизия и интернет изискват изключително внимателно и прецизно отношение към получените данни и тяхната интерпретация:
1/ Силна фрагментираност на този сегмент от медийния пазар. Извън трите големи оператора, които формират над 60% от пазара, и още десетина средни, които общо заемат малко над 10% от него, останалите, над 200 оператори, си разпределят около една четвърт пазарен дял, като нито един от тях не надхвърля 1% от абонаментите. Много от тях оперират само в едно или в няколко малки населени места. Имайки предвид фактът, че в България има над 5000 населени места, тази фрагментирана структура на доставчиците прави трудно структурирането на пазара и, респективно, затруднява неговото проследяване, особено в сегмента на малките оператори;
2/ Флуктуиращ сив сектор, който приема различни форми и променя практиките си успоредно с технологичното и икономическо развитие на пазара. Относително точното му отчитане е важно с оглед щетите, които носи на всички легитимни участници в сектора, като най-голяма икономическа и репутационна тежест понасят по-малките субекти в него. Освен общите трудности при определянето на всеки сив сектор, в случая неговото измерване допълнително се затруднява от слабата технологична и икономическа грамотност на по-възрастното и по-слабо образовано население, особено в малките населени места, от затрудненото идентифициране на част от доставчиците в бързо преструктурираща се среда. Интегрирането на обективни косвени индикатори в изследователската методика е необходима предпоставка за естимацията на дела на този сектор.
3/ Ускорено проникване на нови технологии, увеличаващо се потребление на интернет, телевизия и телекомуникационни услуги и изискване за все по-високо качество на свързаността. Тези промени са част от глобалното технологизиране на начина на живот и работа, но те бяха ускорени от пандемията от Ковид 19. Заради дистанционното обучение, работата „хоум офис“, принудителната социална изолация, хората увеличиха не само своето потребление, но и по-бързо преминаха към технологии, осигуряващи им по-високо качество. В резултат, допълнително се увеличава разнородността на пазара в различните райони и типове населени места. Така, например, IPTV свързаността в столицата заема най-голям дял от пазара (49%, срещу 28% в областните градове и едва 7% – в селата). В областните градове продължава да доминира кабелната цифрова свързаност (45%), а в малките градове и селата, все още сателитните антени лидират пазара. Тази силна диференциация е ясен признак за предстоящи нови преструктурирания и вероятно окрупняване на по-малките участници. В зависимост от социално-икономическото развитие на районите и демографския състав на населението този процес ще протича с различна скорост и динамика. А това ще изисква както периодичен мониторинг, така и обновяване на изследователските индикатори.
